Троянската керамика – история, шарки и грижа

Занаят с дълга традиция

Троянската керамика е едно от най-разпознаваемите български занаятчийски изделия. Грънчарството в района на Троян има дълга история – поколения майстори са предавали уменията си, а съдовете им са намирали място във всеки български дом. Днес тези изделия са едновременно практични и красив спомен от България.

Край Троян, в село Орешак, се намира Националното изложение на художествените занаяти и изкуства, където може да се види как работят майсторите и да се разгледат изделия на различни занаяти.

Шарките, по които се разпознава

Най-характерното за троянската керамика е украсата ѝ. Върху съда се нанасят цветни глини, които се стичат и образуват неповторими шарки – вълни, точки и прочутото „пауново око“. Типичните цветове са кафяво, зелено, жълто, синьо и бяло, а глазурата придава дълбок блясък.

Тъй като украсата се прави на ръка, няма два напълно еднакви съда. Точно това прави всяко парче специално.

Гювечът – на масата и във фурната

Гювечетата и гърнетата са сред най-обичаните троянски съдове. В тях ястията се готвят бавно и равномерно, запазват сочността и вкуса си и се поднасят направо на масата. Глинените съдове задържат топлината дълго, така че храната остава топла.

Добре е съдът да се поставя в студена фурна и да се загрява постепенно заедно с нея, вместо да се слага в силно нагорещена фурна.

Как да се грижим за керамичните съдове

Керамиката не обича резки температурни промени – не наливайте студена вода в горещ съд и не го поставяйте директно върху студена повърхност. Мийте я внимателно на ръка с мек препарат и оставяйте да изсъхне добре.

С малко грижа троянската керамика служи години наред – и като съд за готвене, и като украса, и като подарък, който носи частица от българската традиция.